Г-н Калпаков живееше с идеята, че няма по-добър от него в бизнеса със самолетни билети и затова не прие на сериозно телеграмата. Той си почиваше и се наслаждаваше на безгрижния си живот, докато в деня на конкурса...
- Пикасо ?! Какво правиш тук? - попита изненадано г-н Калпаков, който застана лице в лице със своя предишен служител.
- Ами дошъл съм за конкурса. Ще кандидатствам за мястото "Изпълнителен директор на отдел самолетни билети" в нашата компания.
- Нашата компания?! Искаш да кажеш, че ти си част от нас?
- Ами да, след като на времето приключих своята работа като продавач на билети, аз попаднах на една обява за стажант в отдела с разпределение на полетите и тъй като бях студент точно в тази специалност реших да кандидатствам за мястото. Така бях одобрен и след като преминах през специализация и завърших реших, че човек като мен трябва да се занимава със "сериозни" неща. Точно затова ще кандидаствам за Изпълнителен директор на отдела самолетни билети. Успех в конкурса.
Така двамата стари познати се разделиха. Г-н Калпаков прие срещата им с насмешка, защото беше сигурен, че младият Пикасо няма да успее да се справи с конкурса. След три дни обаче, в кабинета на г-н Калпаков пристигна телеграма, в която му съобщаваха, че той е освободен от своя пост и на негово място като директор на отдела за самолетни билети е назначен младият специалист Пикасо Пабло, който ще пристъпи към изпълнение на своите задължения от следващата седмица. Това означаваше, че г-н Калпаков имаше само един ден да се изнесе и да отстъпи бизнеса с билети на Пикасо.